Висш адвокатски съвет icon

Висш адвокатски съвет

Реклама:



ИмеВисш адвокатски съвет
Дата18.07.2013
Размер124.26 Kb.
ВидДокументи
източник


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com


Изх. ………………

Дата ………………2013 г.

(Моля, цитирайте при отговор)


до ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ

на върховния касационен съд


с т а н о в и щ е

на висшия адвокатски съвет

по тълкувателно дело № 3/2013 г.

на Общото събрание на Гражданската

колегия на Върховния касационен съд


^ Уважаеми госпожи и господа върховни СЪДИИ ,


По поставените за тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище.


1-ви въпрос: Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 от ЗН?


В предложението са посочени две противоречиви решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: Решение № 13/1.02.2011 г. по гр. д. № 713/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и Решение № 219/27.06.2012 г. на ВКС, ІІ г. о., по гр. д. № 216/2012 г.

Висшият адвокатски съвет намира за правилна постановката на Решение № 219/27.06.2012 г. на ВКС, ІІ г. о., по гр. д. № 216/2012 г., в подкрепа на което излагаме и следните съображения.

Разрешението, дадено в първото от двете решения, неоснователно ограничава възможностите на съсобственика за ефективна защита на абсолютното му вещно право на собственост, като тази възможност е сведена единствено и само до позоваването на нищожността на делбата, извършена в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗН в ново делбено производство, и то инициирано от самия него.

Упражняването на правото на собственост не може да бъде сведено единствено и само до правото да се поиска делба на общата вещ или вещи. От защитата на абсолютното вещно право на собственост не може да бъде изключена възможността във всеки един момент носителят на това право да потърси и получи по съдебен ред защитата му чрез установяване нищожността на делба, в която не е участвал, но с която е извършено разпореждане с неговото право на собственост.

По определение на закона искът за делба не се погасява по давност. Следователно състоянието на съсобственост върху една вещ не е ограничено във времето. Същевременно никой от съсобствениците не може да бъде принуден да поиска прекратяването на съсобствеността.

Ако се възприеме за правилно разрешението, посочено в първото решение № 713/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., то би означавало, че съсобственикът с чиято идеална част от съсобствеността е извършено разпореждане с една нищожна по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗН делба, за да защити правото си, ще е принуден да потърси прекратяването на съсобствеността, защото само в делбено производство ще има възможност да се позове на тази нищожност.

Допустимостта на самостоятелен иск за прогласяването нищожността на делба на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН се обуславя и от правото на съсобственика да защити това свое право не само по отношение на останалите съсобственици, но и от необходимостта тези негови права да бъдат оповестени и безспорни както между съсобствениците, така и по отношение на третите лица.

Допустимостта на този иск може да бъде разгледана и в светлината на един положителен установителен иск за установяване правото на собственост, засегнато от правните действия на останалите съсобственици.

По изложените съображения считаме, че е допустим самостоятелен иск за установяване на нищожност на договор за доброволна делба.


2-ри въпрос: Нищожен ли е договор за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна договорка?

В Решение № 725/30.11.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че не е нищожен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, когато на единият от съсобствениците се поставя в дял недвижим имот срещу алеаторна уговорка за гледане и издръжка на друг съделител.

Обратното становище е застъпено в Решение № 103/06.06.2011 г. по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., а именно: договорът за доброволна делба е нищожен, когато е уговорено не парично уравнение на дела, а уравнение чрез алеаторна насрещна престация.

Висшият адвокатски съвет намира за правилно разрешението, дадено в Решение № 725/30.11.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г. на ВКС, ІV г. о.

Подробни мотиви са изложени в същия смисъл и в друго решене на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: Решение № 172 /2.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009 г. на ВКС, IV г. о., в което е посочено: „Основанието за сключване на договор за доброволна делба е изрично уговореното намерение да се прекрати един съществуващ или избегне един възможен правен спор чрез взаимни отстъпки и да се ликвидира съсобствеността, включително и върху недвижими имоти.”

Не е спорно според нас, че договорът за доброволна делба съставлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, чиято цел е уреждане на сложните отношения, създали се обикновено между сънаследници във връзка с ликвидирането на съвкупността от имуществени по характера си отношения, сред които много често са и отношенията на съсобственост върху недвижими имоти.

В този смисъл разясненията в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 8 по отношение на съдебната спогодба за делба са относими и към договора за доброволна делба.

Именно поради сложния характер на отношенията между съсобствениците и често възникващите затруднения да се уредят отношенията по ликвидиране на съсобствеността върху недвижими имоти, находящи се в различни съдебни райони, законодателят е предвидил облекчената форма – писмена с нотариална заверка на подписите за сключване на договор за доброволна делба на недвижими имоти – чл. 35, ал. 1 от ЗС, като изключение от приложимата съгласно чл. 18 от ЗЗД нотариална форма за валидност при разпореждане с право на собственост върху недвижими имоти.

Неслучайно също така законодателят в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗС препраща към правилата за делба по Закона за наследството, като изисква тяхното приложение да се извършва съответно, т.е. като се има предвид спецификата на договора за спогодба – доброволна делба на недвижими имоти.

След като договорът за доброволна делба съставлява спогодба, то по отношение на уравнение на дяловете на съсобствениците е допустимо да се уговори уравняването да се извърши по всички допустими от закона начини, включително и с поемане на задължение за издръжка и гледане от съделител, в дял на който се възлага изключителна собственост върху конкретен имот. Това е така, защото уравняването на дял съставлява уговорено задължение на страната по договора, за което не е налице задължителна форма за валидност, при което уговаряне страните по дефиниция правят взаимни отстъпки, а при договор за доброволна делба уреждат сложни многогодишни взаимообвързани отношения.

Както е споменато в цитираното решение № 172/2.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009 г. на ВКС, IV г. о., „правната същност на договора се определя от естеството на насрещните права и задължения. Правното естество на договора за делба е прекратяване на съсобственост, а изискваната от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите – чл. 35, ал. 1 ЗС”.

„Облекчената форма, създадена от законодателя с чл. 35, ал. 1 ЗС, се прилага по отношение на всеки договор за делба, независимо от намерението на съделителите – за получаване на реален дял, на парично уравнение, за получаване на друго уравнение, намерение за дарение или намерение за избягване на бъдещ правен спор, когато в резултат на разпоредителната сделка се намалява броят на съсобствениците. Когато отношенията между съсобствениците са уредени с договор за делба, независимо дали всеки от тях получава реален дял или броят на съсобствениците се намалява, сделката не е симулативна, дори и да не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като изявлението на съделителите, че всички отношения са уредени във връзка с наследството, отговаря на действителната воля на страните – прекратяване на съсобствеността.”


3-ри въпрос: Може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес след предявяването на иска за делба, да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл. 121, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 226 ГПК?


Считаме за правилно разрешението, дадено в Решение № 332/27.12.2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г. на ВКС, І г. о., в мотивите на което са изложени възможните хипотези, в които лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес – след предявяване на иска за делба, може и следва да участва като главна страна в процеса.

Съображенията за това са следните.

Особеност на делбата е това, че за да породи правно действие съдебното решение, в делбата следва да участват всички собственици (сънаследници), като отношенията между тях в процесуално отношение сочат, че е налице необходимо другарство по смисъла на 216, ал. 2 от ГПК, създадено по разпореждане на закона. Това следва от изричната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗН.

Ето защо първата фаза на делбата, съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК, завършва с постановяване на решение, с което съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои и имоти ще се извърши делба, както и каква е частта на всеки сънаследник (съсобственик) или предмет на решението е установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост върху конкретни недвижими имоти по отношение на всеки от съделителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

Ако правоприемство между страна във висящ вече процес и трето лице – приобретател на спорното право настъпи в хода на процеса, на общо основание ще се прилага разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК, освен в случаите, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона на за собствеността/чл. 226, ал. 3 от ГПК). В мотивите на посоченото решение № 332/27.12.2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г. на ВКС, І г. о., е отчетено, че с изменението на чл. 112, буква „а” от ЗС подлежащи на вписване са вече и актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижими имоти.

Респективно, съгласно чл. 114 от ЗС (ДВ, бр. 34/2000 г.) е въведено изискване за вписване на исковите молби по искове с предмет установяване на правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, т. е. и исковите молби за делба на недвижими имоти.

Тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. на ОСГК по т. д. № 3/2009 г. изяснява, че „функционалното тълкуване на нормата във връзка с разпоредбите на чл. 112, б. „з” ЗС във връзка с чл. 114, ал. 1, б. „в” ЗС налага извод, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани”.

Също така: „ОСГК на ВКС приема, че от гледна точка на процесуални последици неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС (в т. ч. и за съдебна делба) следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок (недостатък) на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, т. е. да се приеме, че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Изискването за вписване по чл. 114, ал. 1, б. „в” ЗС във връзка с чл. 112, б. „з” ЗС и чл. 114, ал. 2 ЗС, макар и имащо за цел оповестително-защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица – приобретатели на спорното вещно право, от гледна точка на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС (в т. ч. и по искове за съдебна делба)”.

Това означава, че е възможно да са налице хипотезите, посочени в цитираното решение. Ето защо, правилно според нас е становището, че „при прехвърлянето на спорното право по време на делбения процес от съделител на трето лице, когато преценява дали всички съсобственици участват в делбата, съдът е длъжен да съобрази и действието на вписването на исковата молба с оглед на предпоставките на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.). Когато исковата молба е вписана и след това е прехвърлена идеална част от делбен имот, приобретателят във всички случаи ще бъде обвързан от решението, т. е. правното му положение ще бъде същото като на главна страна – участник в делбата и няма да е допустим нов делбен процес, основан на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН.
Когато обаче исковата молба не е вписана или спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба при задължение за вписването й, чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) няма да влезе в действие и решението няма да обвърже приобретателя, което ще има за последица нищожност на делбата. Именно в този случай съдът може в изпълнението на задължението си да следи служебно за участието на всички съсобственици в делбата като задължителни другари да конституира в процеса третото лице – приобретател, ако то желае да встъпи като главна страна въпреки несъгласието на останалите страни – Решение № 165/10.06.2011 г. по гр. д. № 1337/2010 г. на ВКС, II г. о.

Въпреки че посоченото решение е постановено във връзка със съдебен спор, развил се при действието на отменения ГПК, то даденото разрешение е изцяло приложимо и при действието на чл. 226, ал. 3 от ГПК, чиято редакция е изцяло идентична с разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ГПК.

4-ти въпрос: Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата призовани към наследяване?

В Решение № 184/15.08.2010 г. по гр. д. № 2599/2008 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН не определя като задължително приемането на наследството по опис като процесуална предпоставка за упражняване правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН на наследника с право на запазена част, накърнена със завещателен или дарствен акт от наследодателя, а приемането по опис имало доказателствено значение само относно обема на оставеното в наследството имущество.

В Решение № 141/23.03.2012 г. по гр. д. № 785/2011 г. на ВКС, І г. о., е прието, че приемането на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазената част спрямо лице, което не е призовано към наследяване.

Считаме за правилно разрешението, дадено в Решение № 141/23.03.2012 г. по гр. д. № 785/2011 г. на ВКС, І г. о., в подкрепа на което следва да се има предвид и следното.

В Решение № 141/2012 г. състав на ВКС, І г. о., се е позовал на редица други решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК от различни състави на ВКС, произнесли се по приложението на нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН и значението на приемането на наследството по опис, когато правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН наследникът с право на запазена част упражнява по отношение на лица, които не са призовани към наследяване и с които решения е утвърдено разбирането, че приемането на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част.

Изложените във всички тези решения съображения следва да бъдат споделени изцяло.

Възможността да бъде упражнено правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН спрямо лице, което не е призовано към наследяване, е в пряка и непосредствена зависимост от наличието на въведеното от закона изискване – наследникът с право на запазена част да е приел наследството по опис.

При формулираното в закона изискване за упражняване на това право – да е налице предхождащо го приемане на наследството по опис, очевидно е, че законът няма предвид, че това приемане на наследството по опис има единствено доказателствено значение относно обема на наследственото имущество. Че законът му придава значение на условие за упражняването на конкретното право на наследника с право на запазена част, особено ясно личи от разпоредбата на чл. 64 от ЗН.

Ето защо изискването по чл. 30, ал. 2 от ЗН не може да се разглежда изолирано, без да бъде съобразено с въведената в чл. 64 от ЗН санкционна последица от неизпълнение на задължението на наследника да посочи в описа всички известни му наследствени имоти, за да се впишат в описа и произтичащите неблагоприятните последици за него, ако не стори това – изгубване на изгодите, свързани с приемане на наследството по опис. А изгодата от приемането на наследството по опис е именно възможността на наследника с право на запазена част да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 спрямо лице извън кръга на наследниците, призовани към наследяване – чл. 30, ал. 2 от ЗН.

5-ти въпрос: За значението на приемането на наследството по опис, извършено след срока по чл.61, ал.1 ЗН, но вписано в особената книга на съда.


По поставения въпрос е очертана следната противоречива практика на отделни състави на ВКС, отразена в Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., и Решение № 135/6.07.2011 г. по гр. д. № 1482/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.

В първото решение се приема, че вписаното в особената книга на районния съд приемане на наследството по опис не може да бъде оспорено от ответника по иск по чл. 30 от ЗН, тъй като това вписване е на основание съдебен акт, в производството по издаването на който последният не е участвал, поради което може да бъде оспорено от заинтересованата страна само досежно обстоятелството дали наследникът е посочил всички известни нему имущества, но не и относно срока, в който е направил това.

Във второто решение е прието обратното – че заинтересованата страна може да направи възражение за неспазване на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис с оглед разпоредбата на чл. 61 от ЗН.

Намираме за правилно приетото във второто решение. Освен изложените в него съображения, според които предвиденият в чл. 61 от ЗН срок е в полза както на наследниците с право на запазена част, така и в полза на надарените или заветниците, срещу които се упражнява правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН, следва да се има предвид и следното.

Приемането на наследството по опис е по реда на чл. 61 във връзка с чл. 49 от ЗН. Самата процедура е по реда на охранителните производства – чл. 553 и сл. от ГПК, като се прилагат и задължителните общи правила, валидни за охранителните производства. Съгласно чл. 533, изр. 1 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт.

Изложеното дотук във връзка с издаването на съдебния акт, с който се допуска приемането на наследството по опис и вписването му в особената книга на съда, е в пряка и непосредствена връзка с поставения въпрос поради следното.

Ако съдът не е изпълнил задължението си да провери налице ли са условията за издаване на искания акт и ако тези условия не са били налице при издаването му, то от това следва, че съдът е постановил един процесуално недопустим акт. По тази причина не може да бъде отречена възможността на лицето, което е засегнато от този съдебен акт, издаден по реда на охранителното производство, да оспори изначалната допустимост за издаването му, свързана в конкретния случай с въведения от закона преклузивен срок, в който е възможно да бъде поискано от заинтересованото лице издаването на този акт.

В подкрепа на горните съображения следва да се изтъкне и предвидената в чл. 537, ал. 2 от ГПК възможност заинтересованото лице да оспори охранителния акт. Именно поради обстоятелството, че приемането на наследството по опис съставлява съставяне на охранителен съдебен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на лицата, неучастващи в това производство, то този охранителен акт не може да се полза със задължителна сила за тях в исковото производство по чл. 30, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗН.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:


ДАНИЕЛА ДОКОВСКА



Добавете документ към вашия блог или уеб сайт
Реклама:

Свързани:

Висш адвокатски съвет iconВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставените за тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconВисш адвокатски съвет
Висшият адвокатски съвет счита, че като цяло предлаганият проект следва да бъде подкрепен

Висш адвокатски съвет iconВисш адвокатски съвет
По поставения на тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconВисш адвокатски съвет
По поставените за тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconВисш адвокатски съвет
По поставените на тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
Представям на вниманието Ви становището на Висшия адвокатски съвет по поставените за тълкуване въпроси, а именно

Висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения за тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения на тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения за тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документи


Базата данни е защитена от авторски права ©bglib.convdocs.org 2000-2013
При копиране на материали, необходими, за да посочите активен линк е отворена за индексиране.
прилага по отношение на администрацията
Документи