Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” icon

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”

Реклама:



ИмеВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
Дата18.07.2013
Размер62.74 Kb.
ВидДокументи
източник





ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ


ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail: VASarch@bitex.com


Изх. № ........

Дата....................2009 г.


ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ НА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД


С Т А Н О В И Щ Е


от ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,

представляван от председателя

ДАНИЕЛА СТЕФАНОВА ДОКОВСКА,

София, ул. “Калоян” № 1-а

по тълкувателно дело № 3/2009 г.


^ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,


На основание чл.129, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт представям становището на Висшия адвокатски съвет относно предложението на състав на ВКС, ІV г.о. за тълкуване и прилагане на закона при разрешаване на спора за противоречиво решавания въпрос е ли процесуална предпоставка за редовността на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127 от ГПК актът на вписване на исковата молба съобразно изискванията на чл.114 от Закона за собствеността и може ли съдът да върне исковата молба при неизпълнение на указанията му по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК.

При формиране на това становище бяха съобразени съдържанието на тълкувателния въпрос, достъпната съдебна практика по приложение на ГПК и ГПК (отм.), както и относими към предмета на спора теоретични и съдебни разрешения.

В резюме отговорът на поставения въпрос според Висшия адвокатски съвет е:

Невписването на подлежаща според императива на чл. 114 от ЗС на вписване искова молба не е определено (пряко или косвено) от закона като недостатък на съдържанието й, разбирано като задължителни реквизити по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК.

Липсва установена от правна норма изрична процедура за упражняване на контролната функция на съда по реда на чл. 114, ал. 3 от ЗС. Практическото й изпълнение поражда спорове в практиката включително на ВКС, поради което въпросът за този механизъм налага тълкуване.

Според становището на Висшия адвокатски съвет, защитата на обществения интерес налага да се приеме за по-коректно тълкуването, според което съдът може да приложи правилото на чл. 129, ал. 3 от ГПК в случаите на неизпълнение на разпореждането му за вписване в хода на проверката по чл. 129, ал.1 и 4 от ГПК. За обосноваване на подобно тълкуване има – независимо от нюансите – най общо два подхода:

а/ разглеждане на изискването за вписване на исковата молба не като процедура, а като качество на документа “искова молба”. Вписването се извършва чрез поставяне върху документа на специален знак за отбелязване на акта на вписване и неговите индивидуализиращи белези, съгласно чл. 12, ал. 2 от Правилника за вписванията. В този смисъл може да се приеме, че изискването на чл. 114 от ЗС е не към съдържанието на исковата молба, а към нейната форма (квалифицирана писмена форма) и проверката за редовността да бъде съсредоточена към формата по смисъла на чл. 129, ал. 1 – писмена форма с отбелязване за вписване, а последиците от нередовността ще се сведат до общата процедура по контрол върху редовността на исковата молба.

б/ втората възможност е изискването на чл. 114 от ЗС да бъде тълкувано като процесуална норма на специален закон, която чрез въвеждане на допълнително изискване към съдържанието на исковата молба и посочване неговия адресат в лицето на съда предпоставя приложението на единствената допустима процедура по контрол върху редовността на исковата молба – тази на проверката по чл. 129 от ГПК.

Независимо кое от положителните разрешения на повдигнатия въпрос ще се възприеме, то следва да бъде допълнено с ясни указания за отрицателната възможност невписването на исковата молба да може да бъде третирано като самостоятелно касационно основание и да се превръща в предпоставка за обезсилване поради недопустимост на касиран акт.

Допълнителни аргументи в тази насока:

Вписването на исковите молби по реда на чл. 112-114 е мотивирано от съображения за защита на обществен интерес, който не се свежда само до интереса на ищеца. Дори в случаите на чисто оповестително правно действие законодателят е предвидил създаването на публичност с цел да ограничи риска за добросъвестните трети лица не от последиците на един висящ процес, а от сключване на бъдеща сделка за имот, който вече е или може да бъде обект на такъв процес. Поради това оповестяването на обстоятелството, че за определен имот между определени страни има съдебен спор от определен вид, не е предоставено на волята на страните в спора, а е възведено в законово изискване към ищеца, спазването на което контролира съдът.

Процесуалната дейност на съда по упражняване на този контрол е проява на служебното начало по смисъла на чл. 7 от ГПК и е част от неговите непосредствени задължения за организиране на движението на процеса и редовността на процесуалните действия на страните. Процесуалните средства за налагане на правомерно процесуално поведение на страните са изчерпателно уредени в ГПК и разширяването на правомощията на съда чрез създаване на нови процесуални средства би представлявало недопустимо процесуално действие, забранено от закона и лишено от правен ефект. В този смисъл лишаването на съда от възможността да разпореди връщане на исковата молба, допустимо само в случаите на чл. 129, ал. 3 от ГПК, би го поставило в положение да постанови единствено акт (разпореждане) за оставяне на исковата молба без движение за неопределен срок поради неизпълнение на задължението за вписването и, без да може да наложи на страна активно поведение за отстраняване на констатираното невписване. Съществуването на подобно положение е неприемливо не само от гледна точка на общия принцип за бърз и икономичен процес, но и пряко засяга правата на ответника и трети лица – негови и последващи частни правоприемници, без възможност те да постигнат освобождаване от тегобата на този процес.

Предложеното в б. “а” разрешение държи сметка за характера на проверката по чл. 129, ал. 1 от ГПК на исковата молба като на представен пред съда документ. В рамките на тази проверка съдът не е длъжен и няма право да проверява валидността на акта на вписване или законосъобразността на производството по вписване. Задълженията му се свеждат до проверка за наличие на специален знак върху представения му документ. Този знак не може да се третира като част от съдържанието на документа, тъй като не е изявление или част от изявление на ищеца или съдията по вписванията (съответно длъжностно лице от администрацията му), а само знак (отбелязване), че някакво изявление е било направено на друго място и от друго лице. Именно поради това наличието на знака би следвало да се разглежда по-скоро като изискване към формата на исковата молба (квалифицирана писмена форма по подобие на писмената форма с нотариалната заверка на подписите), специално въведено с процесуалната норма на чл. 114 от ЗС. В такъв случай проверката по чл. 129, ал. 1 от ГПК на съда ще се вмества в границите на допустимата по закон проверка на задължителната форма на исковата молба и съдът ще се произнася законосъобразно и с разпореждане за връщане на исковата молба.

Разрешението по б. “б” е инспирирано от съществуването на трайна съдебна практика (както се разбира това понятие от т. 2 на б. “г”, абзац 9 от ТР № 4 по конституционно дело № 4/2009 г. на Конституционния съд на Република България) по сходен случай – проверка на редовността на искането за откриване на производство по несъстоятелност. Макар да се отнася до комплектността на приложенията на искането, разрешението е идентично поради общата приложимост на чл. 129, ал. 3 от ГПК към пороците на исковата молба ( искането) по чл. 127 или към комплектността по чл. 128 от ГПК. С трайна, непротиворечива и неизменна съдебна практика по задължението по чл. 628 от ТЗ за прилагане на удостоверението по чл. 78, ал. 2 от ДОПК (чл.20 от ДПК-отм.) към молбите по чл. 625, ал. 1 от ТЗ (примерно Решение № 190 от 4.03.2008 г. на ВКС no т. д. № 802/2007г.; Решение № 794 от 26.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 449/2007 г., ТК; Решение № 429 от 9.06.2004 г. на ВКС по гр. д. 1462/2003 г., ТК, I о.; Решение № 967 от 3.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 585/2007 г., ТК или Решение № 967 от 3.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 585/2007 г., ТК) е признато качеството на процесуална предпоставка от рода на абсолютните със съответните правни последици при непредставянето му, идентични с тези по чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Въпросът със съществено значение, независимо от възприетото основание за приравняване на невписването на исковата молба към контролирани по реда на чл. 129 от ГПК абсолютни процесуални предпоставки, е в допустимостта на постановения при отсъствието на подобно вписване съдебен акт. Обикновено непризнаването от законодателя на качеството абсолютна процесуална предпоставка се аргументира с търпимостта към постановените в отклонение от това задължение решения, извеждана от нормата на чл. 115, ал. 4 от Закона за собствеността. Всъщност влезлите в сила недопустими решения са просто съдебни решения и възможността (не задължението) за вписването им не може да се тълкува като категоричен знак, че законът не разглежда и производството по постановяването им като допустимо. Същевременно може да се допусне предположението, че законодателят е въвел задължението за вписване на исковата молба като абсолютна процесуална предпоставка, но е свързал последиците и след даване ход на делото с тези на относителните – своеобразно саниране на порока. На подобна идея навежда мнението на академик Л. Василев в “Българско вещно право”, София, 1995 г. , Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, стр. 611, т. 10. Практическият въпрос е дали и евентуално на какво основание следва да се изключи възможността постановен при невписана искова молба съдебен акт да бъде атакуван само на основание допустимост и да бъде изключен като предмет на служебна проверка. Според нас на този въпрос е по-коректно да се отговори отрицателно, тъй като положителният отговор би се явил като своеобразни санкция срещу законопослушните ищци в процеса и поощрение за ищците, които съзнателно не изпълняват законови задължения и съдебни разпореждания, както и акт на допустителство и търпимост към процесуалните опущения на съда в хода на подготовката на процеса.


С уважение:


Даниела Доковска,

Председател на Висшия адвокатски съвет



Добавете документ към вашия блог или уеб сайт
Реклама:

Свързани:

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставените за тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения на тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения за тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения за тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения за тълкуване въпрос относно приложението на чл. 123а кт висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставените в тълкувателното искане въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище относно връзката между допустимостта...

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По искането за приемане на тълкувателно решение на осгк и тк по някои въпроси, свързани с основанията за допускане на касационно...

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения за тълкуване въпрос допустимо ли е касационно обжалване на въззивните определения, с които се дава разрешение по същество...

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconРепублика българия висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
По поставения на тълкуване въпрос относно приложимостта на административното производство по чл. 34 Зспзз спрямо възстановени по...

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
Както Ви е известно, в Република България остро стои въпросът за „кражбата на фирми”

Висш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян” iconВисш адвокатски съвет ул. „Цар Калоян”
ЗОбС спрямо исканията за отмяна на отчуждавания на имоти – бивша частна собственост в полза на общината, направени от наследниците...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документи


Базата данни е защитена от авторски права ©bglib.convdocs.org 2000-2013
При копиране на материали, необходими, за да посочите активен линк е отворена за индексиране.
прилага по отношение на администрацията
Документи